Системи за безопасността на автомобили
Системи за безопасността на автомобили, полезна информация от нашите експерти и съвети за използване на пътна помощ при необходимост по време на пътуване.

Системи за безопасността на автомобили

Стремежът към непрекъснато повишаване на безопасността доведе до създаването на нови генерации автомобили и на нови устройства в тях. За някой от новостите, свързани с безопасността вече стана дума. За други, като:
  • коланите на седалките;
  • въздушните възглавници;
  • телескопично чупещите се буфери и волани може да се приеме, че са станали достатъчно популярни.
Остава да бъдат разгледани няколко по-специфични електронните системи. Такива, които са с възможности както за автономно приложение. Така и за интегриране с други ITS системи. И функции при решаването на безопасностните проблеми на транспорта и в частност на автомобилния. Такива са системите за избягване на надлъжните и странични удари.

       Избягване на надлъжните удари                        

Вече бе казано, че голяма част от автомобилните произшествия се дължат на надлъжни удари. Попътно застигане и внезапно спиране на предния автомобил, движение на заден ход, удари в предмети на пътя и пешеходци и др. Освен секциониране на стоповия сигнал, за избягване на надлъжните удари могат да се използват и по-усъвършенствани решения с участието на бордовия компютър. Успешното решаване на задачата за избягване на надлъжните удари е добра основа за развиване на система за "интелектуално" използване на пътищата. Най-общо системите за избягване на надлъжните удари (CAS - longitudinal Collision Avoidance Systems) предполагат, на предния край на автомобила да се инсталира външен сензор. Той трябва непрекъснато да сканира пътя напред и да проверява за наличие на друг автомобил или препятствие. Ако такива бъдат открити, компютърът преценява дали близостта създава опасност от удар. Ако е така, предприема действия за избягване на удара. Болшинството CAS системи са автономни. Автомобилът сам се пази и не е необходимо останалите превозни средства да са съоръжени по същия начин. Не е нужна информационна връзка с централа или нещо друго. Има и алтернативна възможност, която предполага връзка между автомобилите. Чрез която се обменя информация за:
  • наличие на возила;
  • местата им;
  • лентите в които се движат;
  • скоростта им;
  • други фактори.
В този случай се поставя още един сензор – на задния край на автомобила. След като откриването и обезопасяването от близкия автомобил става чрез комуникация, то значи, че системата е ефективна, само ако масово е внедрена на голямо количество автомобили.

Има два алтернативни критерия за активиране на системата за избягване на надлъжни удари:

       - критерий "време до удара" – системата се активира фиксирано (или изчислено съгласно конкретните условия) време преди удара. То се определя въз основа на известните скорости на застигащите се автомобили и разстоянието между тях;        - worst-case критерий – системата допуска, че движещия се отпред автомобил може да спре във всеки момент с максималната възможност на спирачките. С други думи тук се търси критично разстояние, което е минималното за спиране с CAS системата. Избягването на надлъжните удари се свежда до една от следните възможности: - предупреждение за опасност – CAS предупреждава водача за поява на обект (подвижен или неподвижен) пред него, така че да има достатъчно време да избегне удара; - управление на дистанцията – системата предупреждава водача, в случай, че неговият автомобил е доближил опасно предишния. Някой системи имат автоматично управление на спирачките, т.е. скоростта на CAS-управляваната кола може автоматично да бъде намалена с цел да се съхрани безопасното разстояние (безопасно време; - автоматично управление на автомобила – CAS системата управлява спирачките и волана и ги използва автоматично, когато счете за необходимо. Автоматичното управление на автомобила при избягване на надлъжните удари е технически решен проблем. Достатъчно сполучливи експерименти са направени още преди десетина години, но неговото внедряване се задържа основно по морални и юридически причини. Ако все пак има удар, не е ясно кой е виновният – шофьорът или фирмата производител на колата.

Системи за безопасността на автомобили - устройства

Устройствата, които предупреждават водача могат да са от различен тип. Единственото, което ги обединява е изискването да предупреждават водача без да му пречат. Втората възможност е аудио-сигнал. В сравнение с видеодисплея той е по- малко натрапчив. Интензивността му се регулира в зависимост от външните условия. Има две възможности – говорна (със синтезатор на глас) и зумерна. Първата възможност е дисплей. Монтиран в полезрението на водача, така че съдържанието му да се възприема едновременно с пътната картина напред. Той практически не смущава нормалното шофиране, като в същото време вероятността предупреждението му да остане незабелязано е минимална. Тук следва да бъде отбелязано, че присъствието на дисплей в автомобила може да бъде мотивирано с функционирането и на други ITS системи. Добрата предупредителна система не следва да се ограничава само с един вид предупредителен сигнал, както и само с един сензор. Най-добрият вариант е да се изградят два канала с два (по възможност различни по тип) сензора и две предупреждаващи устройства – видимо и звуково. Някой автори предлагат и по-принудителни начини за предупреждаване на водача – например рязко увеличаване на силата, с която да се натиска педала на газта (втвърдяване на педала).

       Външните сензори, които се монтират в предния (и задния) край на автомобила, могат да бъдат избирани от една от следните групи:

       Оптичните сензори (инфрачервени, лазерни радари, видеокамери) като цяло имат общ недостатък – чувствителни са от външните условия. Някой от тях (като инфрачервените и видеокамерите) не могат да определят разстоянието до препятствието. Най-подходящ, за коментираните тук цели, е лазерният радар, въпреки сравнително високата му цена.        Електромагнитните сензори (микровълнов радар, импулсен радар, капацитивен сензор), за разлика от оптичните не са уязвими от външните условия. Независимо от високата си цена, микровълновият радар (FMCW) е най-добрата техника за измерване на големи разстояния, но може да се използва и за средни и къси разстояния.        Акустичните сензори са представени от ултразвуковите. Те са добри за къси относителни разстояния. В тези условия предлагат висока разделителна способност при сравнително ниска цена. Още полезна и интересна информация може да намерите в нашата категория ПОЛЕЗНО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.